Следи по пясъка.

Как успехите на бащите на GS родиха една легенда.

Талантливи ръце са отговорни както за създаването на BMW GS, така и за неговото управление. Те направиха офроуд пътищата за мотора леснопроходими и го превърнаха в икона за ралита и офроуд спортове. Бащите на GS се събраха при производителя на висок клас мотори HPN, за да преживеят отново историята, която самите те написаха. 

Епицентърът на ефективността на BMW в ралито е далеч. По-точно: в Зайберсдорф. Това място близо до австрийската граница едва ли има и 300 жители. 60 километра до Пасау, 70 до Залцбург. Това е мястото, където Алфред Халбфелд и Клаус Пеперл създават една епоха в ралитата с мотоциклетна марка HPN, известна отвъд границите на Бавария, Германия и Европа. Наричат това място свой дом от 1982 г. насам. По това време те превръщат някогашната странноприемница в жилищна сграда, а терена за селскостопанско производство превръщат в работилница. На мястото, където някога са подслонявали конете на гостите, сега стоят на показ Desert Racers.

На първия етаж се намира складът, в който едва се побира цялата гама от резервни части на BMW за ралита. Хиляди части, прилежно подредени. В безупречно състояние. Или очукани – като изкривената вилка от Гастон Райер, която за Клаус Пеперл не е боклук, а "красив монумент на Париж-Декар". Историята на ралито е жива във всяко кътче и ниша на имота. Това е историята на HPN, ралито Париж-Декар, BMW боксерните двигателите. На неуспеха, но преди всичко на успеха. На изтощителните нощни смени в Зейберсдорф и още по-изтощителните дни в пустините на Африка с целия екип на BMW Motorrad. Това е историята на бащите на GS. 

+ Прочети още

Като финикс от пепелта

Напът за Six Days GS.

Като служител в отдела по технически контрол на BMW Ласло Перез участва в създаването на Six Days GS от 1980 г.

Напът за Six Days GS.

Ласло Перез прекосява двора, целеустремен към срещата със стария си приятел. Всичко е добре запазено: синя рамка, бял резервоар, черна седалка, жълто предно стъкло – всичко, както е било тогава, само най-доброто. "Това е 90% мое дело", казва бившият служител на отдела по технически контрол на BMW почти с благоговение, докато инспектира детайлите на Six Days GS от 1980 г. През 1977 г. той придава напълно нов облик на предшественика GS 800 заедно с двама колеги. Причината беше, че немският шампионат обяви офроуд спортен клас с над 750 cc за следващия сезон и BMW Motorrad искаше да използва това като възможност да се завърне в офроуд спорта. Ръководството освободи Ласло от всички други задължения за три месеца, за да може да се съсредоточи върху изграждането на прототипа. "От шасито до материалите, всичко беше нова територия", казва той. Сухото тегло от само 142 кг зададе стандартите в сравнение със стандартните мотоциклети. 

+ Прочети още

От състезателното трасе до серийното производство.

"Много неща ме свързват с него", казва Ласло Перез за Six Days GS.

От състезателното трасе до серийното производство.

Това привлича вниманието и на шампионатните състезания през 1978 година. Като амбициозен офроуд състезател Ласло сам управлява машината и веднага заема челни позиции. Основите са поставени и прототипът е разработен допълнително в GS 80, познат повече като Six Days GS. Постъпил в завода през 1979 г., GS 80 донася у дома победа от немските офроуд шампионати и два златни медала от световните шампионати Six Days. Печелившата серия продължава през 1980 г. и накрая завършва с представянето на стандартна версия на победоносния мотоциклет на пазара: R 80 G/S. С него BMW създава новия сегмент в пътуванията на дълги разстояния и чистокръвните ендуро мотори. Благословеният самодеец Ласло Перез е отново в екипа, разработващ мотора. Той остава лоялен към отдела по технически контрол на BMW Motorrad в продължение на общо 37 години. 

+ Прочети още
В нашия мотоциклет за Париж-Дакар от 1983 г. резервоарът и седалката липсваха. 30 години по-късно бившият шофьор във фабриката на BMW Реймон Лоазо е донесъл всички изхвърлени оригинални части и ние успяхме да завършим мотора. Струва си да държим на нашите неща.

Клаус Пеперл

Напред към Декар

Боксерен двигател в първата година на обучение.

Алфред Халбфелд (дясно) показва на Дитмар Бейнхауер съкровищата си: машините за "Париж-Дакар" от 80-та и 81-ва.

Боксерен двигател в първата година на обучение.

Пустинното рали, наречено "Париж-Дакар", изведнъж се превръща в тема на разговор на всички и бързо си създава име като най-трудното рали в света. Във втората си година на участие през 1980 г. BMW Motorrad е на стартовата линия в Париж с две фабрични машини като опитен офроуд играч. Водачите: Юбер Ориол и Фенуй. Директорът по мотоспортовете Дитмар Байнхауер отговаря за съдбата на отбора. "Това беше най-голямото ми предизвикателство в BMW", разказва той. Заедно с Алфред Халбфелд той разглежда машините за "Париж-Дакар" в работилницата на HPN. "През първата година построих мотоциклетите с мой познат у дома в гаража", спомня си Дитмар Бейнхауер. Въпреки че отборът плати стипендия за производствени практики през първата година, превъзходството на боксерния двигател веднага стана очевидно. 

+ Прочети още

HPN и крайният победител.

С HPN BMW от 1981 г. Юбер Ориол донесе първата победа на "Париж-Дакар" за BMW Motorrad.

HPN и крайният победител.

През следващата година директорът по мотоспорт поръча на HPN преобразуването на три R 80 G/S. "Клаус и аз, заедно с нашия трети партньор Махаел Нейер, N в името на компанията HPN, работехме през нощта, за да подготвим мотоциклетите навреме", разказва Алфред Халбфелд. "Почти не спяхме. Но те станаха готови навреме и ние бяхме добре подготвени". Дитмар Бейнхауер кимва. "Винаги съм казвал: състезанието се печели в подготовката. Затова исках да се уверя, че имаме всичко с нас и че няма да има изненади. Мисля, че в крайна сметка това ни помогна да спечелим". Юбер Ориол постига победа за отбора през 1981 г. и по този начин проправя път на R 80 G/S към славата и честта. "С участието ни в ралито "Париж-Дакар" GS стана основният ни бизнес. Целият отбор от тогава може много да се гордее с това ". 

+ Прочети още

Икони един за друг

Реюниън при Херберт Шек.

"Всъщност трябва да бъде у нас", обръща се закачливо Хербер Шек (ляво) към Клаус Пеперл.

Реюниън при Херберт Шек.

Клаус Пеперл моли Херберт Шек да го последва. Той иска да му покаже нещо в склада. Покрай безбройните, надлежно подредени части от продуктовата гама за рали на BMW, те застават пред R 80 G/S от 1983 г. Той е единственият с черно шаси. Надписът на спонсора Le Point се чете от задната страна на резервоара, а над него е името на водача: ОРИОЛ (AURIOL) – L е едва четимо. "Е, това вече е нещо. Наясно си, че това трябваше да е у нас, нали?", закача се Херберт Шек. Спомените им от двойните им участия в Париж-Декар се съживяват. През 1983 г. той сглобява четири мотоциклета BMW за ралито. По един за всеки от водачите Ориол, Фенуй, Лоазо, а четвъртият е за него самия. Той е най-възрастният участник със своите 49 г. Юбер Ориол става краен победител за втори път, а следващата година Херберт Шек създава още четири машини. 

+ Прочети още

Спомени зм машини победители.

Херберт Шек сглобява BMW мотора, с който Юбер Ориол печели през 1983 г.

Спомени зм машини победители.

Резултатът от ралито "Париж-Дакар" през 1984 г. е поразителен: Райе и Ориол заемат първото и второто място с леките и надеждни мотори BMW, създадени от Шек. Лоазо заема пета позиция, а самият Херберт Шек е победител в категорията самостоятелни водачи в класирането за аматьори. "Това е най-големият ми успех", казва той. И това въпреки дългия си списък с успехи в офроуд състезанията, които се простират чак до времето преди ралито "Париж-Дакар". Той е офроуд шампион на Германия 14 пъти и два пъти европейски шампион. Той има 12 златни медала от световните шампионати Six Days. "След 25 години в Six Days бях информиран, че повече няма да ми се разрешава да участвам в световните шампионати поради моята възраст. След това участвах в ралито "Париж-Дакар" в продължение на 15 години". На 84 г. той все още участва в класически състезания с ендуро мотори. "Мотоциклетите може и да са направени преди 1978 г., но не и мотоциклетистите. Разбира се, вече не мога да спечеля нищо", казва той, смеейки се. "Но младежите са щастливи. Те никога не са си мислели, че може отново да се състезават срещу мен". 

+ Прочети още
След 25 години в Six Days бях информиран, че повече няма да ми се разрешава да участвам в световните шампионати поради моята възраст. След това участвах в ралито "Париж-Дакар" в продължение на 15 години".

Херберт Шек

У дома в пустинята.

Пустинната лисица в сигнално червено.

HPN BMW от 1986 г. служи като стандарт за следващите мотоциклети, между които е и Concept Lac Rose.

Пустинната лисица в сигнално червено.

В двора е шумно. Еди Хау е извадил своя Desert Racer от 1986 г. от шоурума и е запалил двигателя. Ето това е звук. Това е боксерен двигател. Това е боксер моторът, с който Еди е стигнал до Декар. Интензивният рев на двигателя не е единственото отличително нещо. Фабричната машина в сигнално червено, изработена от HPN и обозначена с логото на Marlboro и Elf, е забележителна и откъм външен вид. Неслучайно послужи като образец за Concept Lac Rose 2016. Концептуалният мотор, предшественик на R nineT Urban G/S, е наследил типичното предно стъкло за рали, характерната маска на фара с високо покритие на предното колело, големия резервоар и късата седалка. Легендарното сигнално червено над алпийското бяло и стартовия номер 101 са задължителни. 

+ Прочети още

Достигане на целта по надежден начин.

През 1986 г. Еди Хау започва работа в екипа на BMW Motorrad за Париж-Декар.

Достигане на целта по надежден начин.

"Това беше една чудесна възможност, да карам за BMW", споделя Еди Хау. "След като постигнах почти всичко в офроуд спорта, "Париж-Дакар" беше следващото ниво за мен. Наистина исках да се впусна в това приключение". Той става част от екипа, редом с Райе и Лоазо. Те започват с леко изменена версия на печелившия мотоциклет от 1985 г. Гастон Райе се включва в състезанието като действащия шампион с целта да защити титлата си. Но ситуацията се променя. Гастон Райе пада и Еди Хау завършва състезанието като най-добрия мотициклетист на BMW на осма позиция. "Бях изумен от надеждността на GS. Вярата в мотициклета беше най-важното нещо за мен", обобщава той. След сезона BMW временно се изтегля от ралито. Но Еди Хау вече не може да бъде спрян. През 1988 г. отново участва в "Париж-Дакар" със собствен HPN BMW и бързо влиза в новините като победител в класирането "Маратон". 

+ Прочети още

Боксерен или едноцилиндров двигател

Петата победа в Декар.

Алфред Халбфелд, Бертолд Хаузер и Клаус Пеперл (от ляво надясно) с мотоциклета за "Париж-Дакар" – R 900 RR.

Петата победа в Декар.

Ще изминат десет години, преди BMW Motorrad да се завърне на ралито "Париж-Дакар" през 1998 г. Междувременно Дитмар Байнхауер предава короната на моторния спорт на Бертолд Хаусер. Има и още една фундаментална промяна: F 650 GS е новият избор. "Тъкмо беше пуснат на пазара и трябваше да се докаже в ралито", разказва Бертолд Хаусер. Едноцилиндровият мотор е значително по-лек от предшественика си. Въпреки това не може да повтори успеха му. "Неписан закон е, че първо трябва да изстрадаш и оцелееш Дакар, преди да можеш дори да помислиш за победа". F 650 GS доказва категоричната си способност да бъде победител през следващата година: французинът Ришар Сенкт печели петия "Париж-Дакар" за BMW Motorrad с F 650 GS. "Това не беше добре само за модела, но и за целия имидж на марката". 

+ Прочети още

Гала представление за хилядолетието.

BMW Motorrad се състезава за последен път на Париж-Декар през 2001 г. с R 900 RR.

Гала представление за хилядолетието.

През 2000, BMW изпраща едноцилиндровия и двуцилиндровия модел на състезанието. Успехът е поразителен. Сенкт става краен победител с F 650 GS, Галярдо става втори, а Бруси четвърти. Луис веднага заема трето място с Boxer R 900 RR. "Това бяха изключително трудни времена и изключително емоционални", обобщава Бертолд Хаусер, "но не исках да пропусна нито секунда". След сезон 2001, за който HPN сглобява три R 900 RR, BMW Motorrad отново се изтегля от ралито. Бертолд Хаусер е директор на отдела по мотоспорт общо 17 години и се оттегля а края на 2016 г. "Старите дни на GS са запечатани в паметта на хората", казва той. И не само там: наследници като Concept Lac Rose и новия Urban G/S показват, че историята продължава. "Това е хубаво нещо. Създадохме незабравима сантиментална стойност с успехите през осемдесетте. Но ако големите пустинни състезатели са нещо от миналото, изправени пред нови правила, легендата за Dakar Boxer все още е жива". 

+ Прочети още
GS e истински спътник в живота. Тези, които веднъж са го карали, не го изоставят. Освен ако не преминат на рамата Zimmer заради възрастта.

Бертолд Хаусер

Още истории, които могат да ви бъдат интересни.
spinner